И в тебе се разгаря вярата –

че можеш да измамиш Дявола.

Докато играете на шах.

-Харесва ми младежкият размах,

силата, с която губиш.

Какво ще кажеш - власт?

-Но старче, за какво ми е?

Властта е капка, океани искам аз.

-А пари? Безчетни удоволствия?

Забрава във нирваната на лукса...

-Ха, пари! Само за набавяне на продоволствие.

Удоволствието е въпрос на смяна на дискурса...

-Келеш! Какво изпускаш, знаеш ли?

Тогава свобода, бохемство, интелектуализъм?

-Знам- суета и снобария.

Пък и тук цари детерминизъм!

Онази там. Червенокосата. Виждаш ли я?

-О, нима! Това ли било?

За една жена продаваш младостта си?

Дадено.

Лукавият засмя се.

Ала някак си насила.

 И докато Дяволът се взираше

в червенокосата със жад,

младежът си помисли:

Кой сега е Изкусителят?

Шах. И мат.