Разминаваме се,

но не като влакове,

хукнали към някоя далечна гара,

чакани, нечакани

задвижени от ток или от пара...

Разминаваме се ,

но не като кораби ,

молещи се да достигнат пристан,

канени , неканени,

разбити като лодката на Тристан...

Разминаваме се,

но не като самолети,

във устрем към мечтаното летище,

полети приети, неприети ,

посрещачи, изпращачи до поискване...

Разминаваме се ,

но не като нишки

в загадъчен съдбовен вътък.

Разминаваме се...

Но всяко наше разминаване

е сблъсък!