Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.04.2012 22:24 - Триптих за скъсаните пантофки
Автор: nyneave Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1285 Коментари: 0 Гласове:
0



Част първа : Монолог на спящата  царкиня

 

Всяка нощ като от смърт се будя.

Всяка сутрин, все  по- уморена.

Три държави, триста мъдреци почудих.

Пред вратата ми пазачите се сменят.

Лягам и сънувам

(и насън пантофки си обувам)

Как вървя из проходи потайни,

Как нахлузвам бързо рокли бални.

Мрачен път ме води сред сребристи клони,

после към дворец със бели мраморни колони.
Там ме чака той, принцът - чародей.

Свирят бляскави цигулки, вино пурпурно се лее.

Той се приближава и на танц ме кани.

На думите му устоявам ...

На ръцете му не мога.

И тази нощ потъпквам морала си и бога

накрая във леглото му унасям се дълбоко.

Събуждам се в уплаха,

че няма връщане назад.

Но стаята позната е ,

 вън хърка поредният гард.

 

Мойте нощни видения само сън са били,

но и тези пантофки са протрити, нали?

 

 

Част втора : Монолог на келеша

 

Всяка нощ, принцесо, по един войник те пази.

Те прииждат и прииждат на талази,

но така и никой не успя да те опази.

Та реших и аз - келешът- пред вратата да поспя.

На наградата на царя не можах да устоя.

С нож порязах си ръката

(и поръсих с сол кръвта)

тази нощ останах буден до червената зора.

Нощес чух шумолене на копринен плат по прах

и видях я да излиза от двореца си със бяг.

Следвах я през мрака в лунносребърна гора,

после до дворец. И там в тълпата

без посока се изгуби тя.

От приключенията нощни си донесох талисмани -

кристална чаша от двореца, една от златните покани.

Отчупих клонче от посребрената гора

и се върнах да поискам обещаната ръка.

Царю честити,

ето отговорът на твоята загадка,

дошъл съм да поискам наградата си сладка:

 

Половината ти царство - за джоба на келеша -

и за съпруга дъщеря ти - непокорната принцеса!

 

 

 

 Част трета : Монолог на принца

 

Нямам думи, прелестна принцесо,

за това, което караш ме да бъда.

Разгадах те - всъщност ти си луда. Луда!

И все пак разбиваш ми сърцето.

Нощ след нощ и пак ,и пак

неочаквано при мене идваш

танцуваш с мен и сладко шепнеш

"моят чародей - чудак".

Мразя се задето син съм на баща си

и тебе, че на твоя дъщеря си.

Тринадесети път сватовници му пращам ,

тринадесети път отчаяни се връщат.

Съветниците ми, знахарите се тръшкат,

проклинат те, че си ме разболяла.

Здрав съм. Нямам нужда от съвети и отвари,

но не мърдам , ако в този миг смъртта ме свари.

След всички нощи,  всички думи и обети

след ласките ти и целувките - трижди проклети!

Днес пажът ме намери със страшна новина -

от утре сутрин на келеша си жена.

 

Така мълвях и чаках утрин безпощадна ,

когато на вратата се почука.

Отворих. Сякаш сянка в коридора се прокрадна.

Познах я и ядно дръпнах черната качулка -

къдрици бляскави  в ръцете ми се разпиляха. 

Нетипично плаха пристъпи през вратата  -

И тогава осъзнах,

че боса бе дошла, горката.

 



Тагове:   приказка,   пантофки,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nyneave
Категория: Лични дневници
Прочетен: 110121
Постинги: 63
Коментари: 46
Гласове: 197
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол