Някои кожи имат мирис, други вкус,

но само твоята има истини.

Допирът би бил почти непосилен ,

болка, агония, трус...

Някои очи гледат с обич или тъга,

но този... този твой поглед съдържа света!

А целували хората с топлина или с нежност,

но не като теб – като порив на безнадеждност.

(Навярно при другите любовта

не напомня така на сценична война?)

И макар да боли, продължавам да търся

тази дъхава тайна, тази медена истина.

И със риск да подпаля титаничен пожар,

ще подразня глада ти с едно зрънце нар.