Станах нощна пеперуда

покрай барове и мачове , и гари.

Таласъмът киха от простуда

и препира ме – зората ще го свари.

Водим вечният диспут

на нелекувана шизофрения.

Аз го псувам на нахален лилипут

и с тъпи изрази като „сърмите ще ти свия!“

Той ми се хили и на всичкото отгоре

отнякъде измъква ароматна пура.

„Стига низа ред сълзи, ред сополи,

иди изпий един компот от маракуя.“

Какво да правя, спирам да се тръшкам,

проклетникът му пак е прав.

Ще трябва несъзнаваното си да поразръчкам –

от обич и омраза да излея сплав.