Няма го вече момичето от житата,

Изчезна, разтвори се в мен. 

Отиде си, с проклятие на уста, 

Няколко куфара, три чифта чорапи

В един странен есенен ден. 

Остави ми само въпроси, 

Съмнения, рани, съдрани мечти. 

Изчезна за някое несъществуващо кралство 

Зад 10 реки и 100 планини.

Остави ми само любов и уроци, и своите слънчеви дни.

Замина. С една ръждясала таратайка.

Няма я, казвам ви, 

Стана майка.