Сърцето ми
е хлъзгаво влечуго.
Опитва се да изпълзи

Няма го вече момичето от житата,
Изчезна, разтвори се в мен. 
Отиде си, с проклятие на уста, 

Щастието
е несправедливо надценено.
То не диша.

Пледирам
виновна
пред всяка светска

Нагоре – надолу
по оста на разкаянието,
разкъсвай ме във ритъм седем осми.