Inspired by Geri. Да ми е жива и здрава, всеки ден да ми рецитира Яворов на камъните в Докторската.
(Млъкни!)
На хълмовете сфинкс стои,
застинал и загледан във безкрая.
Аз моля го със мен света да сподели,
във истината вярвам, че е раят.
(Махни се!)
Застинал и загледан във безкрая,
зад стиснатите устни крие мъдрост.
Той има всичко, що желая -
познава мост към сладостна отвъдност.
(Не искай!)
В дълбоки езера да плувам,
да мога да говоря с дъждовете,
с пустинен вятър да танцувам,
да омагьосвам с поглед зверовете...
(Забрави!)
Че някога живели сме отново
или че вкусих вече свободата?
Че всяко знание за теб е спомен
или че огънят ще утоли водата?
(Защо дойде?)
За да проникнеш в мен,
да ме научиш да владея небесата,
за да си от оковите освободен,
да не проклинаш вече красотата.
( Недей ме изкушава!
Спри!
Недей се приближава!)
Пристъпвам. Топлина. Заплаха.
Защо от дълбините призовах го?
Да ме погълне демона ме чака.
Обгръща. Стиска и замахва...
(Умри!)
Целува ме. Желание. Треперя.
(Аз имам всичко- взимай, взимай!)
И път отвъд мълчанието ще намеря!
(Но само моля те, не ме убивай!)