Дните отлитат като дракони,

изплашени от гнева в очите ми.

Аз съм огнедишаща ярост

и са нелогични сълзите ми.

На лицето си нося маска

с прилични на мойте черти.

Отдолу е кожа, непонасяща ласки

и две дупки вместо очи.

Аз съм няма като кукла на конци –

да обичам или мразя,

решенията взимаш ти.

Аз съм първи стадий на проказа.

Така че, хайде, не ме щади.

Изсмей последния си смях!

Разнищи ме на съставни атоми.

Забравих времето, когато цяла бях.

Недей да пазиш жалките останки,

за болката ми не мисли.

Не се полива счупена фиданка.

Ти вече многократно ме унищожи

Използваш страхотни изразни средства - нетипични, имаш нетрадиционна мисъл, пълна с невъобразими алегории, просто си неповторима...
Няма ги захаросаните романтично банални "напеви", които обикновено заливат любовните стихове, страшно ми хареса...

Едно закъсняло с два месеца Благодаря!