Полунощ безмилостно си наближава,

но пък кахъри кандидат-студентски

Не дават халтав миг забрава-

че пилците брояли се наесен.

Отивам да си зема круша от килера

и пак разсмивам таласъма местен:

-Не знаеш ли,че в Дева днеска е Венера?

-Ем,да. Ама и Смирненски не пада лесен…

Бе колко призрака живеят в тая стая?

Ей, нагли са- сега се и прозяват,

Ще взема да ги понатупам май накрая!

Очите ми след 5 кафета се затварят…

Как сладко-сладко шепне ми кревата…

Но според Стефанов това е инфернално,

Май почва да ми “пука” за съдбата на децата.

Нали то всичко в тоз живот е театрално.

Пак изпадам в кофеин-делириум,

Стига съм се смяла истерично-

таласъмът се оказа болен опосум!

Лелее..положението е критично.

С Ицо Смирненски си лягам тая вечер,

Пък ако иска за революция да си говорим…

Ще му напиша хим. формула на веществото “етер”.

Леглото е широко. К’во има толкоз да му спорим?!